ИМПРЕСИЯ

                              На Сашо Серафимов

Благодари на Бога и за този ден.

Постла си празното легло и тихичко залезе.

В съня си виждаше нестихващи коне

и върхове, които недостигнати изчезват.

А времето изтичаше като отприщена река –

без брод, без мисъл и без чувства.

Събуди се и върху разнищения сал

с несбъднатите си мечти закуси.

Далече някъде се виждаше брега,

лудуваше безгрижен вятър,

слънцето се покачи високо и се спря,

огледа се и клюмна към реката.

Протегна двете си ръце да го спаси,

катурна се от сала и потъна...

Слънцето се пръсна на звезди.

Звездите се прегърнаха и съмна.

Утихна страшната река и плисна

усмивката си в слънчеви вълни.

Разказах ви самата истина,

с очите си видях, потръпнах и...

деня благослових.