ПРИКАЗКА  ЗА  ЕДНО  ПОТОЧЕ    

/ Автобиографично /

Мъничко поточе тръгнах

от върха на синя планина.

Хукнах, без да зная пътя,

Без благословия, сам.

От земя излязох, във земята влизах,

жадни птици връщах към живот,

мътен влачех трупове и грижи –

наедрявах, заприличвах на поток.

Някъде загубих бистрия си поглед –

камъни прегръщах, във душата ми залъха хлад.

Загъмжаха твари – станах къс природа –

укротена във коритото река...

Някога ще стигна до морето.

Ще потъна в синята му пазва.

На върха на някоя вълна ме потърсете,

ако някога за нещо ви потрябвам!