ПРЕСЕЛНИК

Завръщам се при вас, красавици зелени.

Ни лист не съм забравил, ни клонче, нито ствол.

Прегръщам ви насън сред ниви изравнени,

аз хвърлих там горещото си горско семе

и там живях. Като забит в земята кол.

Там чувах гласовете ви в далечината –

ту яростни при буря, ту нежни след любов.

Аз пуснах клони сам над равнината

и мойта сянка беше благадатна,

и вкусен дивият ми горски плод

А вашата насмешка, на полето завистта

изпиваха живеца на буйния ми корен.

Завръщам се сега с разлистена душа,

дойдох при вас за миг да постоя

в божественото ви зелено лоно.

Тъй както лястовиците се връщат

в гнездото , свито преди лято.

В борба със времето да се запазя същия –

задъхвам се между върха и равнината

и нося тишина. Роден да сея вятър...