ПРЕЗИРАМ  СЕ

за слабата ръка непотънала в лицето на подлеца,

за моя хилав гняв пред страшната човешка бездна,

за дните си – безветрени и равни –

                       керван от покорни добичета,

за премълчаваната правда,

за шумното приличие,

за мислите от алчност наранени,

за думата пречупвана на две...

Какво, че още не съм на колене? –

нелепо е, че нямам криле.